Конкуренцията непрекъснато принуждава предприятията да предлагат най-добрата гама от продукти на възможно най-добрите цени, защото ако не го правят, потребителите могат да се насочат към други предприятия. В условията на свободен пазар бизнесът трябва да е конкурентна игра, от която потребителите печелят.
Понякога компаниите се опитват да ограничат конкуренцията. За да запазят добре функциониращите пазари на продукти, властите (като Комисията) трябва да предотвратяват или коригират антиконкурентното поведение. Комисията се занимава със следните въпроси:
- злоупотреба с господстващо положение – когато основен играч се опитва да изтласка конкурентите от пазара;
- споразумения между компании, с които се ограничава конкуренцията – картели или други нелоялни практики, при които компаниите се уговарят да не се конкурират и се опитват да наложат свои собствени правила;
- сливания – и други официални споразумения, с които компаниите обединяват усилия за постоянно или временно. Те са законни, стига с тях да се разширяват пазарите и да са от полза за потребителите.
- финансова подкрепа (държавна помощ) за предприятия от правителства в ЕС – тя е позволена, при условие че не нарушава честната и ефективна конкуренция между предприятията в страните от ЕС или не нанася вреди на икономиката;
- усилия за отваряне на пазарите за конкуренция (либерализация) – в области като транспорт, енергетика, пощенски услуги и далекосъобщения. Много от тези сектори бяха контролирани от държавни монополисти и затова е изключително важно процесът на либерализация да се осъществи по начин, който не дава несправедливо преимущество на тези стари монополисти.
- сътрудничество с националните органи за защита на конкуренцията в страните от ЕС (които отговарят и за прилагането на някои аспекти на правото на ЕС в областта на конкуренцията) – за гарантиране на еднаквото прилагане на правото на ЕС в областта на конкуренцията в целия Съюз.